Автор: Тим Стенли, telegraph.co.ukДори и Франция не може да избяга от

Автор: Тим Стенли, telegraph.co.uk

Дори и Франция не може да избяга от културния крах на Запада

На Олимпийски игри постоянно се извършва Imagine, която съдържа думите „ Представи си, че няма страни... “. Ако нямаше страни, нямаше да има Олимпиада, което щеше да е отлично. Кой желае да гледа две седмици по какъв начин мускулести дами се замерят между тях с прътове и топки? Единственото занимателно нещо е церемонията по откриването. Британия направи добра такава през 2012 година. Толкова добра, че влезе във фолклора, наред със Световната купа през 1966 година и Дюнкерк. Когато нашите внуци попитат какво сме правили по време на конфликта на цивилизациите, ще можем да им отговорим: „ Бутнахме Елизабет II от хеликоптер “.

Париж, в противен случай, ни предложи мил кралици, които пародират Тайната вечеря – засегнатост към християните, насмешка с Бога. Когато описах тази сцена на един духовник, той сподели: „ Значи това изяснява поройния дъжд “.

Със сигурност това беше богохулно, само че беше и дразнещо. Престъпление, по едно и също време естетическо и религиозно. Имаш късмет, който се пада един път в живота, да продадеш страната си на туристи, и какво направи Франция с него? Дванайсет мъже, един от които с брада, танцуват надупени на Freed from Desire. Истинската просвета изисква дисциплинираност и усет. През 21 век обаче хората просто купонясват, тъй като това изисква нула изпитание и всеки глупак може да го направи.

Да сриташ християните е доста елементарно, тъй като ние нямаме власт и когато сме гневни, не пращаме самолети по всякакви неща. Но някои хора въпреки всичко не ни оставят на мира. Изпитват нужда да осмиват нашата религия и да прекатурват нашите изображения, да завличат Христос в клоаката, като че ли разпъването Му не беше задоволително.

Вероятно е по този начин, тъй като вярата е красива. Хората не знаят по какъв начин да реагират на това. Когато си отраснал в грозотия, срещата с дълбоката и всепроникваща хубост на Тайната вечеря може да провокира възхита, само че също и боязън. Спомнете си за маймуните, които полудяха по мистериозния монолит в „ 2001: Една авантюра в космоса “. Красотата пронизва илюзията на комфортното тривиално битие.

Представете си, че вместо мил пародията, церемонията беше спряла, с цел да покаже същинската картина на Леонардо Да Винчи. Без музика. Без фойерверки. Само Иисус и компания. Милиони щяха да изключат тв приемниците – без подозрение щеше да им се стори скучно, както и необичайно, изнервящо, може би и обидно. Щеше да има хиляди недоволства. Ние изобретихме цяло съществуване към удоволствието и развлечението. Спрете диското за една минута и хората ще вземат да изпълнят тишината с мисъл, а може даже и с молитва..., или пък ще вземат да се разпалват.

Така или другояче, имаш в ръцете си гражданска война, а властта не може да допусне това.

Франция се изправя пред орис, която е по-лоша и от гибелта: да се трансформира във Англия. Организаторите се извиниха за нанесената засегнатост, само че умниците упорстваха, че цялото нещо е доста френска смешка, която светът не е схванал. Но какъв брой френска беше церемонията като цяло?

Селин Дион е канадка. Лейди Гага е от Съединените щати. „ Това е Франция “, туитна Еманюел Макрон. На британски. Нещо, което не можем да си представим, че Дьо Гол или Митеран в миналото биха създали. На процедура тази версия на Франция наподобява съмнително американска, а мил кралиците са още един принос към нея.
В продължение на епохи мъже са се обличали като дами на смешка, и дано това да продължава още дълго. Но сегашният жанр в изкуството беше разпространяван от Ру Пол – явно повлиян от вогингa – а концепцията, че мил кралиците са апостоли на напредъка е 100 % „ Произведена в Съединени американски щати “.

Аз съм задоволително остарял, с цел да помня, че мил акция в миналото означаваше мъж, най-често женен, облечен като Барбара Картланд, който споделя мръсни вицове в „ Dog and Duck “. Янките разпространяваха тази субкултура, трансформирайки я в артикул за всеобща консумация, което беше още една причина да се прозявам, вместо да освирквам мил почитателите. Това нещо престана да бъде смело и бунтарско преди 20 години. Както флагът с дъгата (създаден от американец) или прайда (започнал в Америка), то е тривиално, тъй като е навсякъде. Така че, британците няма за какво да злорадстват за безвкусните френски игри. Ако ние бяхме хазаин през днешния ден, щахме да създадем идентични неточности. Нашата гала също щеше да бъде празненство на многообразието – всяка западна страна стана друга до степен, в която наподобява безусловно същата – тъй като разнообразието е нещо, което разпространяваме, когато сме изгубили религия в личната си историческа еднаквост. Когато си решил, че всичко случило се преди 1960 година е било расистко, и си спрял да пишеш велики романи, да композираш симфонии или да рисуваш освен това от детски картинки.

Западът е културно загиващ. Изглежда жив, единствено тъй като танцуваме към тленните остатъци на това, което преди сме правили добре. И толкоз се срамим от тези минали достижения, че се усещаме подтикнати да се подиграваме с техните идеали.

Парижката гала, несъмнено, включваше и обезглавената Мария Антоанета. Нека се посмеем на жертвата на един по-ранен опит по егалитаризъм. Забележително е по какъв начин джендърите постоянно търсят диспути за цивилизацията. В 1790 година Едмънд Бърк – мъдрец, творил преди изтезанието на Мария Антоанета – предсказва, че неналичието на благородство, демонстрирана пред кралицата, рано или късно ще докара до покруса за всички дами и за цяла Франция. В свят без етикет или отличителност, написа той, „ кралицата не е нищо повече от жена; дамата не е нищо повече от животно, освен това животно не от върховен порядък. “ Насилието над монарси, сходно на горенето на книги, срутва достойнството и насърчава убийството.

Упадъкът на Франция не е нещо особено. В някои връзки той ни изпреварва, в други изостава. Депресиращият миг е, че това е познато. Тази Олимпиада е белязана от расово напрежение, непросветеност, неприятен усет, неблагонадеждни влакове, мръсна речна вода и непоносимо време. Съдбата на Франция е по-лоша и от гибелта – тя се трансформира във Англия.

Инфо: telegraph.co.uk

Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова